* * *

Хан Татар

Във село ага пристигна,
за чорбаджия разпитва,
да дойде Петър чорбаджи.
Петър при ага отиде,
ага на Петър думаше:
- Петре ле, селски чорбаджи,
таз вечер, Петре, искаме
едно ми бяло българче,
едно хубаво момиче,
със него да вечеряме,
със него да нощуваме.
Чуди се Петър, мае се
на коя врата да хлопа,
от кого рожба да иска.
Най-после Петър намисли:
- Да дадем Янка Павлова,
че тя е клето сираче,
тя няма майка да плаче,
тя няма тейно да жали.
Янка при Аго завели,
седнали да ядат, да пият.
Сичките ядат и пият,
Янка не яде, не пие,
най често ага поглежда
в очите Янка, в ушите.
Аго на Янка думаше:
- Енчице, хубавелчице,
как те мама ти кайдиса,
как те банко ти прежали,
та те на турци предаде?
Янка на Аго думаше:
- Аго льо, мой побратиме,
аз нямам майка да плаче,
аз нямам татко да жали.
Ний бяхме клети сираци
със едно братче Иванчо,
и него турци вземаха,
вземаха и откараха.
Ага на Янка думаше:
- Да видиш, Янке, брата си,
във лице познаваш ли го?
Янка му дума продума:
- Във лице не го познавам,
по белег ще го позная -
той има лични белези
от огън, от изгоряло
на ръка на десницата,
от болест, от сипаница
на ляво ухо в питката.
Дорде си Янка издума,
Аго се виком провикна:
- Янке ле, мила сестрице,
Янке мо, живи ли бяхме
ний двама да се съберем,
ний двама да се разберем,
че ний сме братец и сестра,
двамата клети сираци!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010