* * *

Хан Татар

Отдолу иде Ян Татар.
Как го зачули селяни,
колели крави ялови
печаха пещи хлябове.
Ян Татар дума селяни:
- Аз не ща крави ялови,
и не ща пещи хлябове,
таз вечер искам девойка
при мене да си вечеря.
Че се селяни сбираха,
сбираха та се питаха,
кой ще си пусне чедото,
при него да си вечеря,
вечеря, още нощува.
Че са се самин сетили -
Тодорка е клето сираче,
покрай реката ходеше,
селските патки пасеше,
рошава, неоплетена
съдрана незакърпена.
Че са Тодорка вземали,
хубаво са я оплели,
оплели и пременили,
при Ян Татар я завели.
Ян Татар дума Тодорке:
- Че как кайдиса мама ти,
мама ти, още баща ти,
при мен да те доведат
вярата да си изречеш?
Тодорка дума Ян Татар:
- Аз нямам баща и майка,
аз съм имала един брат,
като съм била мънинка,
мене ме е бате посякъл
по лява ръка по рамо.
Тати е бате разпъдил
бате е далеч забягнал.
Ян Татар дума Тодорки:
- Я си ръката съблечи,
за да ти видя белега.
Като е видял белега,
и на Тодорка думаше:
- Аз съм, Тодорке, бате ти.
Че се е люто разсърдил
и си селото запали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010