* * *

Хан Татар

До село писмо пристига,
хан Татар хабер изпраща -
да колят крави ялови,
да пекат млади агнета,
да точат вино червено.
Хан Татар в село пристигнал,
той не ще крави ялови,
нито пък вино червено,
най-иска едно девойче
с него да си вечеря,
вечеря, още нощува.
Събрали ми се, събрали
се баш ми чорбаджии
да мислят и да умуват
кое девойче да дадат,
да няма майка да плаче,
да няма тейко да жали.
Най-после те намислили,
Янка е клето сираче,
тя няма майка да плаче,
нито баща да жали,
я пък братец, сестрица.
Вечерта Янка отива
на хан Татар да шета
с него ще си вечеря,
с него ще си нощува.
Като са в стая влязали,
хан Татар Янки думаше:
- Янке ле, моме хубава,
как те кайдиса майка ти,
майка ти, още тейко ти?
Янка Татару думаше:
- Аз нямам майка, ни сестра,
само си имах едно ми братче,
кога еничери през село минаха,
минаха, хан Татар, и го вземаха
сигур го еничер направиха.
Стана ми двайсет години
аз си самичка оставя,
без баща, още без майка,
без братец, още без сестрица.
Хан Татар Янка погледна,
погледна и я запита:
- Знаеш ли, Янке, помниш ли,
какъв белег брат ти имаше?
- Помня го, Хан Татар, помня го,
на лява ръка и гърди
белег си от нож имаше.
Хан Татар риза повдигна
и си на Янка думаше:
- Тоз ли е, Янке, белега
на твойто братче, Янке ле?
Тогаз се силно прегърнаха,
прегърнаха и заплакаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010