* * *

Хан Татар

Янтра си хабер изпрати,
до Габровските кметове, (2)
кметове, чорбаджиите -
да колят крави ялови,
да пекат тежки хлябове,
и нека да му намерат
едно ми малко момиче
на пет-шеснайсет години,
и то да бъде болярско.
Чудили са се кметове,
отдека да му намерят,
това ми малко момиче,
и то да бъде болярско.
Най-после са се сетили -
накрай селото имало
една ми къща струтена,
и във нея живеело
едно момиче сираче,
сираче, Марийка хубава.
Кметове Марийка думаха:
- Марийке, моме хубава,
събличай дрехи скъсани,
обличай дрехи сърмени,
че ще те тебе отводим
при Янтра в гора зелена.
Викна Марийка да плаче:
- Ой леле, Боже, Божичко,
постойте да ви разкажа,
какво й със мене станало...
Кметове нея не слушат,
при Янтра нея отвеждат,
при Янтра в гора зелена.
Марийка Янтра думаше:
- Янтро ле, млада войвода,
постой да ти аз разкажа,
какво й със мене станало...
Кога са турци горяли,
българите са бегали,
мен ме е майка хвърлила,
във една дръмка габрова
и там са ме намерили
тия ле пусти габровци.
- Марийке, моме хубава,
и аз имам сестра изгубена,
на лева ръка с нишана.
Подигна Марийка ръкава, -
левата ръка с нишана.
Янтра Марийка думаше:
- Марийке, мило сестриче,
аз утре ще им покажа
на тия пусти габровци
какво момиче им исках,
а те какво доведоха,
мойто ле мило сестриче!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010