* * *

Хан Татар

Антатар хабер изпраща:
"Татар в село ще дойде!"
Събрали ми се, събрали,
да мислят, още да решат,
коя мома да му изпратят
със нея да си нощува.
Мислили, още решили -
Яна мома хубава,
нея Татару да пратят,
че си е Яна сираче,
тя няма майка да плаче
и няма баща да жали.
Че тръгна Яна, отиде,
при Антатар да си нощува.
Антатар Яни думаше:
- Кажи ми, Яно, кажи ми,
как си се, Яно, наела,
при мене, Яно да дойдеш
с мене да си нощуваш?!
Яна на Татар думаше:
- Аз нямам майка да плаче,
и нямам баща да жали.
Кога съм била мъничка,
турци са татка убили,
татка ми, още майка ми,
и моят мил братец отвлекли.
Антатар Яни думаше:
- Яно ле, моме хубава,
я си ми ръка покажи,
покажи ми ръка да видя.
Язе съм имал сестрица -
кога си бяхме мънички,
тя си нишан направи
на свойта дясна ръчица.
Яна си ръка подаде -
на ръка й нишан стоеше.
Че се двамата прегърнаха,
прегърнаха и заплакаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010