* * *

Хан Татар

Ян Татар хабер изпраща
до голямо село Габрово,
до габровските чорбаджии.
Хабер да имат габровци -
да колят крави ялови
и да пекат пещи лябове,
че Ян Татар ще пристигне.
И да му пригласят
едно му младо девойче,
с него да си вечеря,
с него да си нощува.
Чудят се, мари, маят се
габровските чорбаджии -
и крави ще да заколят,
и пещи хляб ще изпекат,
но девойче от де да вземат.
Най-подир ми намислили -
накрай село има
едно ми ситно сираче,
да нема майка да плаче,
да няма баща да тъжи.
Те си Марийка викнаха:
- Марийке, бяло момиче,
хубаво да се премениш,
че при Ян Татар ще идеш.
Като Марийка завели,
Ян Татар дума Марийке:
- Марийке, бяло момиче,
как те кайдиса майка ти,
как те баща ти доведе?
Марийка дума Ян Татар:
- Аз нямам нийде никого -
ни майка имам, ни татко,
ази съм клето сираче.
Имах си само едно братче,
както си с него играхме,
турци минаха и го вземаха,
мен самичка оставиха.
Ян Татар дума Марийке:
- Можеш ли позна братчето си?
Отвръща бяла Марийка:
- На гърди белег имаше.
И го Марийка познала,
и са излезли братче и сестра.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010