|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хан Татар
Снощи си хабер пристигна,
че хан Татар в село ще дойде,
крави, волове да коли
и пещи с хлябове да пече.
Хан Татар в село пристигна,
не иска крави, волове,
ни пещи си хлебове,
най си иска татарин
хубава мома от село.
Чуди се кмета, мае,
коя да му изпрати.
Най-после кметът решава -
Радка ще му изпрати,
че е Радка сираче
и няма за нея кой да жали.
Татарин Радки думаше:
- На тебе ли, Радке, се падна
на татарин диван да стоиш?
Нямаш ли, Радке, майчица,
майчица още бащица,
за тебе Радке да жалят?
Радка татарин думаше:
- Нямам си, аго, никого,
ни майчица, ни бащица,
само един мил братец,
него са го турци вземали.
Татарин си Радка попита:
- Можеш ли брата си да познаеш?
Радка татарин продума:
- Мога си, аго, мога,
на дясната ръка белег има.
Татарин си ръкав подигна
и си белега показа.
Бреница, Белослатинско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|