|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хан Татар
В селото хабер пристигна
от Янтата - панта голяма,
Янтата - върли хайдутин,
че ще в село пристигне
с негова вярна дружина -
пещи хлябове да опекат,
крави ялови да заколят
и да му намерят, доведат
едно момиче хубаво -
една ми щерка на мама,
с него да си вечеря,
с него да си нощува.
Крави ялови заклаха,
пещи хлябове изпекоха,
ама се чудят и маят
селските чорбаджии
и селски изедници,
кое момиче да кайдисат,
с Янтата да си вечеря,
с Янтата да си нощува.
Най-подир се сетили,
че накрая, накрай селото
има къща сиромашка
и в нея живее Марийка,
Марийка, клето сираче,
Марийка, мома хубава.
Приготвят дрехи болярски,
болярски и чорбаджийски
и при Марийка отиват
и на Марийка думат:
- Марийке, мома хубава,
събличай дрипи сиромашки,
сиромашки, още просешки,
обличай дехи чорбаджийски.
В селото хабер пристигна,
Янтата - върли хайдутин,
довечера в село ще дойде,
с негова вярна дружина,
ти ще с него вечеряш
и с него ще си нощуваш.
Викна Марийка, заплака:
- Нали съм клето сираче,
няма кой да ме пожали.
Янтата като пристигна,
Янтата върли хайдутин,
Марийка Янта посреща
и с него си вечеря.
Кога отиват да нощуват,
Янта на Марийка думаше:
- Марийке, моме хубава,
как те майка ти прежали,
майка ти, още баща ти,
че те при мене пратиха,
със мене да вечеряш,
с мене да си нощуваш?
Марийка Янти думаше:
- Янто ле, панта голяма,
Янто ле, върли хайдутин,
аз нямам баща, ни майка,
ази съм клето сираче,
няма кой да ме пожали,
живея на края селото,
в малка къща сиромашка.
Селските чорбаджии,
селските изедници,
съблякоха ми дрехи просешки,
облякоха ми дрехи болярски,
болярски и чорбаджийски
и ме при тебе пратиха,
с тебе да си вечерям,
с тебе да си нощувам.
Кат са от турци бягали,
майка ми, още тейко ми,
в гора ми люлка вързали
и ме в гора осавили,
чужди ме хора найдили,
чужди ме хора отгледали.
Тогаз се Янта досеща,
че му майка му разправяла,
че има сестра по-малка,
в гората оставена,
на дясна ръка с белег.
Янта Марийка думаше:
- Съблечи, Марийке, ръката,
ръката, Марийке, дясната.
Янтата белега вижда
и си сестричка познава,
и си Марийка дума:
- Я мълчи, Марийке, не плачи,
за твойте мъки големи,
аз ще чорбаджии затрия!
Берковски, Поповско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|