|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)
Липсали са ми липсали
пашовите дор девет овни.
Дирили, издирили ги,
търсили, намерили ги,
у Неделчови ханове.
Неделча с тях забрали,
в Шумен го закарали,
в Шумен на тупането.
Неделча на кол забили,
Неделча вика от кола:
- Боже, вишни високи,
няма ли нийде никого,
толкоз е града голяма,
половината ми й роднина,
няма ли нейде някого,
да ми водица подаде,
да ми душата излезе?!
Де го й зачула една жена,
и тя е била вдовица,
купила стомна от дюкян,
наляла вода от геран,
че на Неделча подаде.
Неделча вода пиеше,
водата по кол течеше,
тя на Неделча думаше:
- Сладко ли беше месото,
месото девет овнешко?
Преслав (Архив КБЛ-ВТУ).
============================= © Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|