|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)
Николовите дюкяни,
преди са пладне горяли.
Никола хайдут хванали,
не са го били, карали,
жив го на кол побили.
Никола от кол викаше:
- Толчово село латина,
все моя пуста роднина,
все моя и мамина,
та нема нийде жив човек,
водица да ми донесе,
водица, макар с лъжица!
Как го чу леля му,
тя влезе в нови зимници,
отключи златен сандък,
откъсна пара от гердан,
па отишла на пазар,
купила бърде шарено,
наляла вода студена,
па на Никола занела.
Леля му вода подаде.
Никола вода си пиеше,
вода му в гърло не влиза,
най си по кола слиза.
Беловица, Пловдивско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
|