* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Стояна турци хванаха,
на два пътя, кръстопътя,
назад му ръки вързаха,
напреж му коня караха.
Турците турски думаха:
- Къде на конак да пойдем,
хайде да пойдем у попа.
Попа има две дъщери,
две дъщери и три невести.
Най-малката дъщеря Грудичка.
Тя ке нам измет да прави
и ке нам конак да готви.
Те са отишли у попа.
Турците вкъщи влязоха,
Стояна вънка вързале,
за тия църни църници,
за високите долове,
за зелените стълбове.
Стоян Грудички говори:
- Невясто, Грудо попова,
пойди, мари, та послушай,
на ваште мали вратички,
що думат турци за мене.
Дал думат да ме удавят,
дал думат да ме обесят?
Стана Грудичка, отиде
на техни мали вратички,
та Грудичка послушала.
- Не думат да те удавят,
най-думат да те обесят
на тая църна черница,
за високите дялове,
за зелените стълбове.
Стоян Грудички думаше:
- Ако ме мене обесят,
ризата да ми избелиш,
перчемът да ми срешиш.
Ризата ми да се белее,
перчемът ми да се ветрее!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010