|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдут Сидер и Черен Арап
Сидере ле, мари, Сидер юнак,
ти си тука, мари, в чужда земя,
в чужда земя, на чужд конак,
седиш, ядеш, вино пиеш,
три булки диван стоят,
диван стоят, служба служат.
А конче му над главица,
над главица жално цвили,
жално цвили и говори:
- Сидере ле, Сидер юнак,
ти си тука на чужд конак,
седиш, ядеш, вино пиеш,
три ти булки диван стоят,
диван стоят, служба служат -
в нашта каза, нашто село
върли турци изпаднали,
върли турци анадолци:
стари грабят, млади робят,
а дечица под кон тъпчат,
вързали са три синджира,
три синджира млади роби,
напред върви Сидерица,
Сидерица, млада булка,
напред върви, назад гледа,
назад гледа, дума дума:
- Що ли стори Сидер юнак,
що ли стори, та не дойде,
да отнеме три синджира,
три синджира млади роби!
Още това коинче цвили,
Сидер юнак той отседна,
той отседна бърза коня;
път му беше за неделя,
той го отзе ден до пладне!
Та пресрещна върли турци,
върли турци анадолци.
Турци Сидер отговарят:
- Сидере ле, Сидер юнак,
търсим те по небето,
найдахме те по земята,
да откупиш три синджира,
три синджира млади роби.
Сидер юнак развъртя се
и наляво, и надясно,
изположи върли турци,
върли турци анадолци -
като снопе на нивата,
като сено на чеира.
Свиленград, старо Мустафа паша, трапезна; зап. А. Ст. Разбойников
(СбНУ 25, 1909, с. 46, № 19 - "Сидер освобождава робе").
Песента е късна трансформация на типична обредна (коледна)
песен с условното название "Добър юнак (Крали Марко) освобождава три синджира
роби", където образът на поробителите (турци-анадолци) е късна квазиисторизация
на по-ранен митопоетичен противник (самодивата). Новото в случая е само името
на Сидер юнак, което без съмнение иде от възрасналата популярност на известната
поема на Никола Козлев; за съжаление нищо повече във фабулната верига на песента
не отпраща към първоизвора... (бел. съст., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|