* * *

Хайдут Сидер и Черен Арап

Появил се грозен юнак,
на бял коня Черен Арап
среди земно равно поле,
кого срещне сече, коли,
кървите им там пролива,
злато, сребро придобива.
Забранено стръвно доле
с кръв обляно равно поле.
Не смей птичка да префръкне,
нито пътник да замръкне.
Девет града почернели,
двеста села погрознели,
гражданите не търгуват,
селачите не домуват.
Не смей орач с плуг да иде,
лозар лозе да обиди,
ни овчарин да извади
руйно стадо във ливади.
В амбари мишки пеят,
във чаршия псета вият,
моми плачат за седенки,
плачат момци за поленки.
Овчарите курбан колат,
курбан колат, бога молат:
- Леле, варе, отърви ни,
Боже вишни, запази ни,
от Черен Арап отърви ни.
Заробил ни все търговство,
привзел ни все имотство.
Станахме му черни роби
и живеем във неволи.
Купци плачат за търговство,
а търговци за имотство,
плачат, викат колко могат,
плачат, викат дор до Бога.
Де ги зачу Сидер юнак,
Сидер юнак, огнен аждрак.
Обръжи се с дрянов кривак,
накриви си самур калпак
и запрегна яка кола,
яка кола с чести гримни,
прекръсти се, на път тръгна,
на руси биволи синджир дръпна.
Ечат гори, фучат бури,
Сидер юнак не се бои,
ветрове му са игралки,
страшни хали забавалки.
Стигна поле божурово
при кладенче изворово,
спрегне биволи да напои,
с очи поле да обиди.
През зимните тъмни мъгли
стрелна очи Черен Арап,
пусна бяла Аждригана
да го грабне като врана
и говори Черен Арап
на Сидера буен юнак:
- Ой та тебе, кяфир гяур,
с тоя ли простия ум
си ми тръгнал през полето,
с гяурска кръв що е облето.
Наведи се, глава подай,
по-лека да ти е смъртта,
харам да не ти е кръвта.
Трепна Сидер добър юнак,
плесна ръце, грабна кривак
и отговаря на Черен Арап:
- Как ме мислиш, пъклен сине,
гергьовско ли шаро агне,
петровско ли крехко пиле,
със мене ти да обядваш.
Макар нямам силен силях,
тънка сабя дамакиня,
дълга пушка богдаткиня,
сам съм ази добър юнак
и си имам дрянов кривак,
от Арапи не са боя,
лесно кръвта аз им пия.
Черен Арап се разгневи,
дръпна коня да разяри,
се закани той на Сидер
да го глътне като лют звер.
Трепна Сидер добър юнак,
плесна ръце, грабна кривак,
юнашки скок той направи
девет лехи нашироко,
девет лахтя нависоко.
Сфанаха са да се бият.
Сабля фучи, въздух пищи,
кривак ечи, небе трещи.
Сумтат, реват руси биволи,
цвили, репти Аждриана.
Де замахне Сидер юнак
със своя си дрянов кривак,
троши, чупи се по на две.
Че си строши Сидер юнак
Арапийски остър маждрак,
тънка сабя дамакиня,
дълга пушка богдаткиня,
на Арапа къдра глава.
Вятър духна, подстуди го,
мраз го хвана, та сдърви го.
Нажали са бял Аждриган
за любимия си мили стопан.
Се закани той на Сидер
да го глътне като лют звер.
Па говори Сидер юнак
на своя си дрянов кривак:
- Увивай са, жилав бъди,
огъвай са, не са чупи,
да победа и тази хала,
тлъста снага, що е тлъстил,
българска пот що е кървил!
Млади моми го поили
бистра вода немътена,
млади момци го зобили
отбор зърно немерено,
млади булки гриви плели,
жални песни са му пели.
Нека сега да нахрани
сиви вълци, черни врани!
Сфанаха са да се бият,
да се бият кон и чоляк.
Кон са бие за чер неврот,
а Сидера за мир народ.
По небе са орли вият,
по могили вълци вият,
изплашили са зверинците,
слисали са всички птици.
Дорде Сидер рече с дума,
ей го Аждриган като фъртуна
се нахвърли той на Сидер,
се нахвърли като лют звер.
Де замахне Сидер юнак
със своя си дрянов кривак,
троши, чупи, се по на две.
Бял Аждриган в кръв потъна,
сбърка чифте и са спъна,
гърбом падна и издъхна
между гъсти две дъбрави.
Че го хвана Сидер юнак,
та го извлече на равен мегдан,
на сиви вълци по-тлъст курбан.
Че го хвана луд гидия,
изтегли го в ближен геран,
в ближен геран баталия.
И запрегна свойте биволи,
накриви си самур калпак,
на рамо удари дрянов кривак
и запя свойта песен:
- Ей орачи, хей копачи,
изорете си нивята,
прекопайте си лозята
и налейте бъчви с вино!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.