* * *

Хайдут Сидер и Черен Арап

Появил се грозен юнак,
на бял кон Черен Арап
сред Дунавското равно поле.
Който срещне сече, коли,
не смее птичка да прехвръкне,
нито пътник да закаснее.
Девет пътя той владее,
зиме, лете там лудува.
Завладял е девет града,
двеста села почерняха,
девет града погрозняха.
Не смее орач да излезне,
черна угар да направи,
нито лозар да излезне,
руйно лозе да види,
нито овчар да изкара
сиво стадо на полето.
Мишки пеят в хамбари,
псета вият по поляни.
Ах, от къде го зачу хайдут Сидер,
хайдут Сидер, добър юнак,
наложил си камур калпак,
сложи си дрянов кривак,
впрегна си руси биволи.
Вихри вият, бури ечат,
хайдутин Сидер не се страхува.
Девет долини той премина,
девет вити бели реки.
Край девета вита мина,
къде го видя Черен Арап
през тъмни, сиви мъгли,
и се спусна връз юнака
да го грабне като врана.
Отдалеч го той извика:
- Ти бре, ти бре, пъклен сине,
какво търсиш по това време,
по това време, по среди-зима?
Я наведи глава подай,
за да не ми е аран кръвта.
Разсърди се хайдут Сидер
и извика на Арапа:
- Я теб гергьовско крехко агне,
петровско крехко пиле,
ела сега да те видя,
кривак фучи, сабя звъни,
реват руси биволи.
Че се биха малко, не много,
малко, не много - два, три дена,
нито Арап пада, ни се хайдут дава.
Разсърди се, разгневи се хайдут Сидер,
че подскочи девет лакти нависоко,
девет лакти нависоко,
още девет на широко,
и извика на негов дрянов кривак:
- Дрянов, дрянов кривак,
огъвай се, жилав бъди,
превивай се, не се чупи,
да победя аз Арапа,
да отърва аз народа.
Където замахне хайдут Сидер
с негов дрянов кривак,
кости, ребра на две троши.
Пада Арап със все сила
без да каже милост.
Едва се той звърна
и на Сидер война той отвърна.
Отговаря хайдут Сидер
на негов дрянов кривак:
- Огъвай се, не се чупи,
да си махна и тази беда,
да отърва аз народа.
Като замахне хайдут Сидер
с негов дрянов кривак,
кости, ребра на две троши,
но се спъна и падна по гръб до Арапа.
Зачуди се, замая се
хайдут Сидер, добър юнак,
къде да сложи Черен Арап?
Че го хвана за колана
и го хвърли в дълбок кладенец,
а коня му остави,
на гладни вълци курбан стана!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.