* * *

Хайдут Сидер и Черен Арап

Появил се е грозен юнак,
на бял коня Чер Арапин
сред Дунавско равно поле,
с кръв обляно стръвно доле.
Зиме, лете там домува,
девет друма той върлува;
кого срещне сече, коли,
не смей пътник да замръкне,
нито птичка да прехвръкне;
не смей орач със плуг да иде
свойте ниви да изоре,
нито овчар да изкара
своето вакло стадо,
вакло стадо по ливади,
нито лозар лозе да обере.
Девет пътя са запрели,
девет града погрознели,
девет скели запустели,
двеста села почернели
от тоз Черен Арап.
Из чаршии псета вият,
търговците не търгуват,
селачите не домуват,
момците му слугуват,
а момите му робуват.
Ата му с ориз зобяха,
с руйно го вино пояха,
момите му грива плетяха,
с дребни я сълзи миеха.
Тъжат момци за белянки,
плачат моми за седянки.
Като зачу Сидер юнак
за този ми Черен Арапин,
че отсече дренов кривак,
отсече го, издяла го,
препече го на огъня
и на кривак си говори:
- Ой та тебе, дренов кривак,
верек кривак, жилав бъди,
жилав бъди - не се чупи,
не се чупи - огъвай се,
огъвай се, увивай се!
Че отиде във Дунавско,
във Дунавско равно поле,
с кръв обляно стръвно доле.
И през люти гъсти мъгли
Черен Арап видя как седи -
Сидеря гледа как да отстрели.
Пусна ата аждреана -
да го грабне като врана.
Сидер юнак се не плаши,
плесна ръце, грабна кривак,
та си скокна на високо,
нависоко, нашироко -
девет лакти нависоко,
девет лехи нашироко,
и при Арапина отиде.
- Хайдеу сега, пъклен сине,
хайде сега да те видя!
Че му счупи остра сабя,
остра сабя дамаскиня,
дълга пушка бадаскиня;
сам си падна и Чер рапин,
без да каже "Иле-илях".
Разсърди се бял аждреан,
със се ата се изправи,
да отмъсти за стопана,
но кривака му отвърна -
строполи се до Арапа.
Сидер дума на кривака:
- Нека гостим зверовете,
зверовете и птиците!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.