* * *

Хайдут Сидер и Черен Арап

Появил се е грозен юнак,
на бял кон Черен Арап,
девет друма той върлува,
зиме, лете там лудува;
не смей птичка да прехвръкне,
нито пътник да замръкне.
Запустяло ранно поле,
с кръв обляно стръмно доле,
де го зачу хайдут Сидер,
буен юнак, огнен аджер,
натруфи се с самур калпак,
въоръжи се с дрянов кривак,
че си впергна руси биволи,
прекръсти се, на път тръгна,
руси биволи синджир дрънкаха.
Дор се зора зазорила,
девет бърда той измина
и до три ми бели реки,
и четири вити лъки;
стигна поле Божурово
при кладенче изворово,
че си изпрегна руси биволи,
руси биволи да напои,
с очи поле да види.
Като го видя Чер Арап,
че се виком тий провикна:
- Хей диване, кяхур гехур,
с този ли си ми ти глупав ум,
с този си ми тръгнал през полето
с кръв гяурска що е облято.
Отговаря хайдут Сидер:
- Ой та тебе, Черен Арап,
как ме кислиш, пъклен сине,
гиргьовско ли младо агне,
петровско ли крехко пиле,
да обядваш ти с мене.
Макар нямам силен силях,
аравийски остър маждрак,
тънка сабя дамаскиня,
дълга пушка балдаткиня,
но си имам дрянов кривак
и сам си съм си добър юнак.
От Арапи не се боя
и лесно им кръвта пия.
Завзеха да се бият.
Били се те , трошили,
тъкмо три дни и три нощи,
че надделя хайдут Сидер
със своя дрянов кривак,
строши сабя дамаскиня,
дълга пушка балдаткиня,
аравийски остър маждрак,
къдра глава на Чер Арап.
Нажали се бял Аждрехан
за любен си, верен стопанин.
Завзеха се кон и човек
да се бият в нечутен бой;
кон се бие за мил стопан,
Сидер се бие за мил народ.
Проговаря хайдут Сидер:
- Ой та тебе, дрянов кривак,
жила бъди - не се чупи,
да си сваля и тази беля,
дето ми е мъчила света.
Сбърка чифте бял Аждрехан,
гърбом падна той, издъхна
близо до своя си любовен стопан.
Че го грабна луд гидия,
че го хвърли в гъста гора дъбрава
и се виком той провикна:
- Ой ви вас, сиви вълци,
сиви вълци, черни врани,
тлъст ви курбан аз днес сложих;
яжте и благувайте.
Че си грабна Чер Арапин,
че го хвърли в грозен геран,
в грозен геран баталясъл
и се виком той провикна:
- Ой ви вас, вий овчари,
стадата си изпъдете,
изпъдете да пасете.
Ой ви вас, вий орачи,
плуговете натъкмете
и излезте да орете
буйни ниви неорани,
неорани, некопани.
Ой ви вас, вий търговци,
търговията развийте,
няма вече кой да ви коли-
аз си убих Черен Арап,
Черен Арап, черна чума.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.