|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат сеймени,
сеймени, билюк башии;
алян си байрак носеха,
на байрак глава юнашка
и си във село влязоха.
Цяло си село събрали
дано си глава познаят.
Никой си глава не позна;
най-подир върви бабичка
тя си главата познала,
викнала и заплакала:
- Стояне, синко Стояне,
колко тъй мама хранила,
тъй не тъй мама мислила.
Сеймени баби думаха:
- Аферим, бабо, машалла,
че си такъв син хранила.
Докат' си Стоян фанахме,
девет си дола бягахме;
дакат си Стоян вързахме,
девет синджира скъсахме;
докат' му глава отрежим,
девет си саби счупихме.
Змеево, Балчишко (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|