|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат сеймени,
сеймени, бюлюкбашии.
Юнашки песни пееха,
хайдушка глава носеха.
Цяло е село излязло
главата да си познаят.
Никой си глава не познава,
главата, на войводата.
Най-подир идва бабичка.
Като си главата видяла,
главата си познала,
викнала та заплакала:
- Стояне, сине Стояне,
за туй ли те майка хранила,
хранила, още гледала.
Сеймани думат бабички:
- Аферим, бабо, машаллах!
Добър си син хранила,
хранила още гледала.
докато Стояна хванахме
много си жертви дадохме,
най-подир жив го хванахме.
Аферим, бабо,машаллах,
добър си син хранила!
Върбовка, Павликенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|