|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдоле идат сеймени,
сеймени, билюкбаший,
на мъж главата носеха.
Никой си глава не позна,
най-подире бабичка -
тя си главата познала,
викнала, та заплакала:
- Синко Стояне, Стояне,
тъй ли е майка мислила
кога те е, синко, чувала,
чувала, синко, гледала.
Турчин баби думаше:
- Аферим, бабо, аферим,
какъв си юнак отчувала,
отчувала, отгледала,
девет планини минахме
доде Стояна хванахме,
дорде му врат вързахме
девет синджира скъсахме,
доде му глава рязахме
девет си саби счупихме.
Въловци, Годечко (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2007-2010
|