* * *

Хайдушка глава

През село вървят сеймене,
пиле ле, Йово, хубава,
сеймене билюкбашие,
хайдушка глава носеха,
и за Алия питаха,
де седи тука Алия,
Алия, узун-делия,
че му главата носиме?
Излязло мало-голямо,
па на сеймене казваха,
че тук си седи Алия,
Алия, узун-делия.
Па си излезе майка му,
че си сеймени срещнала,
Алю главата познала.
Като главата познала,
викнала, та заплакала:
- Да не е просто на майка,
син хайдутин да запраща:
снощи го мама пратила,
сиги му глава донеле,
че го е мама гледала
на хурка и на махалка! -
Сеймени думат майци му:
- Ашколсун, бабо, машалла,
юнак си сина гледала,
доде го, бабо, хванахме,
девет планини минахме,
в десетата го хванахме,
доде му ръце извихме,
девет конопци скъсахме,
със десети ги вързахме,
доде му глава узехме,
девет калъча подвихме,
с десетия я урязахме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.