|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдоле идат сеймени, лельо, сеймени,
хайдушка глава носеха,
не била глава хайдушка,
най си ми била юнашка.
Никой си глава не позна.
Отдоле иде бабичка,
щом си главата видела,
тя си глава познала,
па викнала, та заплакала:
- Синко Стояне, Стояне
тъй ли е мама мислила,
кога е тебе гледала?
Сеймени думат бабичка:
- Алал ти вера, бабичко,
дето си такъв юнак отчувала!
Девет синджира скъсахме,
доде му ръце вързахме;
девет саби строшихме,
доде му глава отрезахме.
Тлачене, Белослатинско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|