|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идеха юнаци,
юнаци, лоши арамии,
воз чаршията идеха,
юначка глава носеха -
кой ке си глава познае.
Излезе мало-голямо -
никой си глава не позна.
Ева отдолу бабичка
с летня се пръчка подпира;
бабичка рукна, заплака:
- Моя сте сина хванали,
главата му сте вземали!
- Мълчи бабо ле, не плачи,
юнак си сина имала!
Девет планини минахме -
дорде го, бабо, стигнеме;
девет ортоми скинахме -
дорде му раки вържеме!
Мълчи бабо ле, не плачи,
юнак си сина имала!
Девет си сабли строшихме -
доде му глава вземеме!
Света Петка, Пазарджишко, дн. Лютово, Велинградско (СбНУ 50, с.
274, № 60 - "Бабичка познава главата на сина си").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2007-2010
|