|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдоле идат сеймени,
юнашка глава носеха.
Минаха село големо,
мало, големо излезна
главата да си гледат.
Никой си глава не позна.
Излезнала стара баба,
она си главата познала,
отдалек иде и вика:
- Сине Стояне, Стояне,
кога те майка раждала,
раждала още чувала,
за така ли е мислила,
сеймени глава да носят,
да носят да се относят.
Сеймени баба говорят:
- Аферим, бабо, машалла,
какъв си юнак родила.
Девет планини минахме,
дорде Стояна хванахме.
Дорде му ръце вързахме,
девет синджира схинахме.
Дорде му глава земахме
до девет сабли строшихме,
десета сабля негова,
с нея му глава земахме.
Панчарево, Софийско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2007-2010
|