* * *

Хайдушка глава

Отдолу идат сеймени,
хайдушка глава носеха;
не било глава хайдушка,
най било глава юнашка,
главата на войводата.
Цяло се й село събрало,
главата да си познае;
никой си глава не позна.
Най-подир иде бабичка,
тя си главата познала, (2)
викнала, та й заплакала:
- Леле, Стояне, син мамин,
затуй ли те майка хранила, (2)
хранила и отгледала -
на кол глава да ти види!
Сеймени думат бабичка:
- Аферим, бабо, машалла,
добро си чедо хранила,
хранила и отгледала.
Дорде Стояна хванахме,
девет балкана минахме, (2)
в десетия го хванахме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.