|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат сеймени,
сеймени, билюкбашии,
хадушка глава носеха.
Не била глава хайдушка,
най било глава юнашка.
Вървяло малко и голямо
да си главата познае.
Никой си глава не познал.
Най-подир върви бабичка,
тя си главата познала.
Викнала, та заплакала:
- Стояне, синко Стояне,
като те й майка хранила,
тъй ли е синко, мислила,
млад-зелен да си загинеш?
Сеймени думат бабичка:
- Не жали, бабо, не плачи -
аферим, бабо, машалла!
Още един такъв изхрани,
халал му стори млякото!
Дорде Стоян хванахме,
девет планини минахме;
дорде му ръце вързахме,
девет синджира скъсахме;
дорде му глава земахме,
девет си саби строшихме!
Новаково, Варненско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|