* * *

Хайдушка глава

Тръгнало е момче черпанче, гу-го-го,
черпанче, черпанлийченце,
на дълга пътя да иде,
на дълга пътя в Цариград.
Вървяло що е вървяло,
минало гора зелена,
настало поле широко,
всред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Момче от конче отседна,
бръкнало в мешин-дисаги,
извади тасче сребърно,
пило е вода студена.
Бръкнало в мешин-дисаги,
извади чисто гребенче,
руса си коса разреса
и на косица думаше:
- Косице, мила косице,
дали щеш ми са развяваш
по едринските пътеща,
по цариградски друмища.
Погледна горе и долу,
и отдолу идат сейгмене,
та си момченце хванали,
назад му ръце свързали,
та му главица огсекли
и на Черпан я занесли,
на Черпан на войводата.
Вървяло мало и голямо,
да гледат глава юнашка;
дошла е една бабичка
да види глава юнашка
н на главица думаше:
- Главице, мила главице,
така ли е мама мислила,
кога е тебе къпала,
къпала, още кърмила.
Сейгмене баби думаха:
- Машалла, бабо, машалла,
отхрани, бабо, и други,
доде синка ти хванахми,
девят планини минахме,
до триста души паднахми.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010