|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат сеймени, мале мо,
отдолу идат сеймени, хе-хей, мале мо,
сеймени, билюкбашии,
хайдушка глава носяха.
Не ми е глава хайдушка,
хайдушка глава, кръвнишка,
я най е глава юнашка.
Вървяло й мало й голямо,
главата сеир да струват,
да си главата познаят.
Най-подир иде бабичка -
най-подир иде бабичка -
щом си главата видяла,
викнала, та заплакала:
- Иванчо, синко Иванчо,
като тъ й мама родила,
като тъ й мама кърмила,
тъй ли е мама мисляла?
Сеймени думат бабички-
- Не плачи, бабо, не тъжи,
още един си отхрани,
таквъзи да е, бабичко
Доде сина ти уловим -
девет планини минахме,
доде му ръце вържеме -
до шейсе души паднахме;
доде му глава земене -
сам билюкбаши загина
Аферим, бабо, машалла -
йош един такъв отхрани!
неуточнено; трапезна (Архив ИМ-БАН; =БНТ 13, № 264 - "Отдолу
идат сеймени").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|