|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат сеймени,
хайдушка глава носеха -
със русо перче чесано,
с руси мустаци сукани.
Всичко е село излязло
главата да си познаят -
никой си глава не познал.
Кога е баба излязла,
веднага глава познала -
глава не била хайдушка,
току ми била юнашка.
Викнала баба да плаче:
- Стояне, синко Стояне!
Кога те майка родила,
дали е така мислила?
Сеймени баби говорят:
- Я мълчи, бабо, я мълчи,
още един такъв откърми!
Дорде Стояна хванахме,
девет планини минахме;
дорде му ръце вързахме,
девет синджира скъсахме;
дорде му глава вземахме,
девет си саби строшихме!
неуточнено (Осинин-Бурин, Горо ле, с. 284 - "Хайдушка глава").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|