|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат сеймене,
сеймене, билюкбашие,
юнашка глава носеха,
засукале й мустаци,
разчесале й перчеме.
Мало-големо вървяло,
юнашка глава да гледа,
никой си глава не позна;
най-подир дойде бабичка,
тя си главата познала.
Викна бабичка да плаче:
- Синко Стефане, Стефане,
тъй ли е мама мислила,
кога е тебе родила?
Сеймене баби думаха:
- Я стой, бабо, не плачи,
не плачи, бабо, не жали,
юнак си сина родила!
Дорде сина ти хванеме,
шестдесетмина паднаха.
Машалла, бабо, машалла,
юнак си сина хранила!
Дорде му ръце вържеме,
още шестдесет паднаха.
Машалла, бабо, машалла,
юнак си сина хранила!
Дорде му глава вземеме,
сам билюкбашия падна.
Машалла, бабо, машалла,
юнак си сина хранила!
неуточнено (Каравелов, Нова песнопойка, 1878, с. 9 - "Стефан").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2007-2010
|