|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат сеймени, лельо ма,
отдолу идат сеймени,
сеймени башибозуци,
юнашка глава носеха.
Излязло мало, голямо,
да си главата познае.
Никой си глава не позна;
излязла стара бабичка,
тя си главата познала.
Викнала баба да плаче:
- Синко Стояне, Стояне,
тъй ли е майка мислила,
когат е кърма давала,
девет години кърмила!
Сеймени баба думаха:
- Аферим, бабо, машалла,
дет си Стояна гледала!
Докат' Стояна хванахме,
девет балкана минахме,
и десетия хванахме;
докат' му ръце вързахме,
девет синджира скъсахме,
със десетия вързахме;
дордет му крака спънахме,
девет синджира скъсахме,
със десетия вързахме;
дорде му глава отрязахме,
девет си саби строшихме,
със десета отрязахме!
Микре, Ловешко (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|