|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат сеймени,
юнашка глава носеха,
юнашка песен пееха.
Да излезе мало и голямо
главата да си познае,
никой си главата не позна,
никой си главата не позна.
Отдолу иде бабичка,
тя си главата познала,
викнала и заплакала.
Стефане, синко, Стефане,
кат те е майка ранила,
за тъй ли тъй майка мислила.
Сеймени думат бабичка:
- Аферим, бабо, машалла,
добър си син ранила,
догде му ръце вържиме,
девет сме синджира скъсали,
доде му главата отрежем
девет сме саби строшили!
Михайловци, Габровско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|