|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат сеймени, леле мари,
сеймени, бюлюкбашии,
хайдушка глава носеха, леле мари.
Вървяло й мало и голямо
дано си глава познаят,
никой си глава не позна.
Най-подир върви бабичка,
тя си главата познала,
викнала и заплакала.
Сеймени думат бабичка:
- Аферим, бабо, машала,
добра си синка хранила,
хранила и отгледала.
Дору Стояна хвани ме
девет планини минахме,
дору ръце му вържиме
девет синджира скъсахме,
дору му глава отрежиме
девет саби строшихме.
Девет си саби строшихме,
аферим, бабо, машала,
добра си синка хранила!
Кубадън, дн. Лозница, Търговищко; инф. род. в Леденик, Великотърновско
(Джебаров-Славей ми пее, с. 70).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2007-2010
|