|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат сеймени,
сеймени, бюлюкбашии,
човешка глава носеха.
Никой си глава не позна.
Най-подир иде бабичка,
тя си главата познала,
викнала, че заплакала:
- Стояне, синко, Стояне,
затуй ле те мама хранила?
Сеймени думат бабичка:
- Аферим, бабо, машалла,
добър си син отхранила.
Дорде Стояна хванем,
девет планини минахме,
дорде му ръце вържем,
девет синджира скъсахме,
дорде му глава отрежем,
девет си саби счупихме.
Леденик, старо Шемшево, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|