|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат татари, леле мале,
отдолу идат татари,
юнашка глава носеха;
сред село я донесоха.
Извървя се мало и голямо,
никой си глава не позна.
Отдолу иде бабичка,
щом си главата видяла,
видяла и го е познала.
- Стояне, синко Стояне,
като те е мама кърмила,
кърмила и те е хранила,
това ли ти е мама мислила?
Татари думат бабичка:
- Аферим, бабо, машалла,
че си такъв син хранила,
хранила и изгледала.
Дорде си Стояна хванем,
девет балкана минахме;
дорде му ръце вържем,
девет синджира скъсахме;
дорде му глава вземем,
девет саби строшихме!
Красен, Генералтошевско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|