|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат сеймени,
сеймени, бюлюкбашии;
хайдушка глава носеха,
хайдушка глава, юнашка.
Мало и голямо тичаха
главата ди си познаят,
най-подир иде бабичка.
Като главата видяла
и си главата познала,
викнала и заплакала:
- Тази глава е на Стоян,
на Стоян, на мойто чедо,
на Стоян, на войводата,
на Стоян, на комитата!
Сеймени думат бабичка:
- Аферим, бабо, машала!
Добро си чедо родила,
родила и отгледала.
Дорде си Стоян хванеме
девет балкана минахме
и девет гори зелени.
Дорде му ръце вържеме
девет синджира скъсахме.
Дорде му глава отрежем
девет си саби строшихме,
на Стоян, на войводата,
на Стоян, на комитата!
Гита, Чирпанско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2007-2010
|