|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат сеймени,
хайдушка глава носеха,
мало й голямо излезе
главата да си познае,
никой си глава не позна.
Най-подир иде бабичка,
тя си главата познала,
главата мила синова.
Баба си сълзи пророни,
тежки си думи издума:
- Сино ле, мили сино ле,
затуй ли съм те гледала,
с майчино мляко кърмила,
в сеименски ръце да паднеш,
глава ти на кол да носят!
Сеймени думат бабичка:
- Аферим, бабо, машалла,
какъв си сина имала!
Девет планини изходихме,
дорде го, бабо, фанеме;
девет синджира скъсахме,
дорде му ръце вържеме;
дор девет саби строшихме,
дорде му глава земеме.
Ощ един да си имала -
царството ще ни отнеме!
Гайтаниново, Гоцеделчевско; инф. е род. в Лъки, Гоцеделчевско
(СбНУ 61, № 318 - "Хайдушка глава - 5").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|