|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат сеймени,
хайдушка глава носеха.
Мало и голямо вървяха
да си главата познаят.
Никой си глава не позна.
Отдолу иде бабичка,
тя си главата познала,
почнала баба да плаче.
Сеймени баба думаха:
- Не плачи, бабо, не тъжи,
добър си син изгледала,
докато го, бабо, хванеме
девет планини минахме,
докато му ръцете вържеме,
девет синджира скъсахме,
докато му главата вземеме,
девет сме саби счупили.
Ашколсун, бабо, аферим,
добър си юнак хранила.
Добрич, кв. Рилци (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|