|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Гледала майка, гледала
два сина, до два близнака.
Трудно ги майка гледала,
зиме по чуждо огнище,
лете по чуждо стърнище.
Гледа ги, изгледа ги.
Големи синове станаха
и двамината ги майка премени
в еднаква пременя,
па са двамата тръгнали
по села и градове,
хубави моми да любят.
Ходили са, любили
и все в еднагледали,
па и са се скарали.
На Стоян хатър остана,
та в гора избгал.
Ка се зачули пашови сеймени,
тия са в гора отишли,
та си Стоян хванали,
та му главата взели
и са я в село свалили.
Юнашка глава носеха,
юнашка песен пееха -
кой си песента разбере,
той ще главата познае.
Събра се мало, голямо.
Никой песента не разбра
и никой главата не позна.
Отдолу иде бабичка,
бабичка с патеричка.
Как песента зачула
и е главата познала,
викнала та изплакала:
- Синко Стоене, Стоене,
тъй ли те майка гледала,
зиме по чуждо огнище,
лете по чуждо стърнище,
сеймени да те уловят,
главата да ти вземат?!
Сеймени баба думаха:
- Аферим, бабо, машала
още една сина изгледай,
още една сина Стояна.
Доде си Стояна хванахме,
девет планини минахме.
Доде му ръце вързахме,
девет синджира скъсахме.
Доде му глава вземем,
девет саби строшихме.
Дюлево, Панагюрско (Архив КБЛ-ВТУ); началото разширено под влияние
на други мотиви.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2007-2010
|