* * *

Хайдушка глава

Тръгнало момче Чирпанче,
набило гора зелена,
стигнало вода студена.
Седнало момче Чирпанче,
извади тасле сребърно,
зачерпи вода студена,
извади ситно гребенче,
та си косата разчеса
и на косица думаше:
- Косице мила, та драга,
къде ли ще се развяваш,
къде ли ще се ветрееш,
по Стамболските пътища,
по Едренските падини!?
Още си дума думаше
и сейменето стигнаха,
фатиха момче Чирпанче,
та му главата обзеха,
та я на мужрак мушнаха
и я през село минаха.
Отдолу иде, мале ле,
една ми стара бабичка,
кя на главичка думаше:
- Главице мила, та драга,
тий ли се майка надала?
И сейменето рекоха:
- Аферим, бабо, машалла,
и друг такъв сина да имаш!
Доде го, бабо, фатиме -
девет планини минахме,
три оки барут сгорихме;
девет сме сабли строшили,
доде му глава отрежем!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.