|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат сеймени,
сеймени, бюлюкбашии.
Човешка глава носеха,
хайдушка песен пееха.
От де ги зачу бабичка -
тя при сеймени отиде.
Като си глава видя,
викнала, та заплакала:
- Стояне, синко Стояне,
кога та мама раждала,
так ли й, синко, мислила?
Сеймени думат бабичку:
- Аферим, бабо, машаллах,
добра си сина хранила.
Дорде Стояна хванахме -
девет планини минахме;
дорде му ръце вързахме -
девет сиджира скъсахме;
дорде му глава вземахме -
девет саби строшихме.
Бутово, Павликенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|