* * *

Хайдушка глава

Отдолу идат сеймене,
сеймене, бюлюкбашии,
юнашка глава носеха,
юнашка глава, сейменска,
и я през село пренесли,
през село, през сред сарая,
през сарая, на хорището.
Па са викнали, викнали:
- Излезте, старо и младо,
излезте, моми и ергени,
да си купите череши,
череши от куклените.
Излязло старо и младо,
никой си глава не позна.
Отдолу иде бабичка,
череши да си купува,
тя си Стояно познала,
викнала, та заплакала,
силно, милно нарежда:
- Синко Стояне, Стояне,
кога те майка чувала,
с бело те мляко къпала,
с руйно те вино поила,
така ли е майка мислила,
саймене да те уловят?
- Бабо ле, старо бабичко,
девет сме гори минали,
девет сме села минали,
доде сина ти срещнахме,
на два го друма чакахме,
девет синджира скинахме,
доде го бабо хванахме,
и му вървите развихме,
бели му ръце вързахме,
девет сме саби строшили,
доде му глава взехме,
глава му рипа, и скача,
език му дума, продума:
- Мале ле, мила мале ле,
за сеймени ли си ме чувала,
сеймени да ме уловят...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010