|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат сеймени, лельо мъри,
отдолу идат сеймени,
хайдушка глава носеха.
Като през село минали,
старо и младо излязло
да си главата познаят.
Никой си глава ни позна,
най-подир дойде бабичка,
тя си главата познала,
викнала, те заплакала:
- Стояне, синко Стояне,
затуй ли те мама кърмила,
затуй ли те е хранила!
Сеймени думат бабичка:
- Бравос на тебе, бабичко,
добър си сина гледала!
Девет планини минахме,
дорде Стояна фанахме;
девет синджира скъсахме,
дорде му ръце вързахме;
девет си саби счупихме,
дорде му глава отсякохме.
Бели Осъм, Троянско (НПЛов., с. 362 - "Сеймени носят юнашка
глава - 3").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|