* * *

Хаджи Минчо от Търново

В Цариград се интизака продава,
Хаджи Минчо от Търново го купува.
Хаджи му се Меймед молеше:
- Минчо ли, кардаш и олдаш,
от мене са, Минчо, парите,
а от тебе - ортите.
Хаджи Минчо дума на турчин:
- Ази не ща турчин ортак с мене,
хем не ща бясно куче да ме лай.
Мене ме майка проклела
с турци ортаклия да н' правя.
Хаджи Меймед му се разсърди
и си на Минча продума:
- Минчо ле, ще те извардя,
Минчо ле, ще те убия!
Хаджи Минчо има булче Тодорка,
тя била малка от него,
каквото каже, трябва да се направи.
Дошло е света неделя,
Тодорка на расотка иска да иде.
Слънцето трепти, зализа,
Минчо Тодорке думаше:
- Как на расотка ще идем,
кога се вече промръква?...
Тодорка жално заплака,
нали била малка от него,
той думата й не чувал.
Като зачул Минчо тез думи,
чирака си извикал,
скоро файтона да нагласи
и конете да впрегне.
Слънцето трепти, зализа,
Минчо на расотка отива.
Като в Качица отишле,
както файтона си вървял,
от страна пушка пукнала,
Минчо в челото ударила,
паднал си Минчо на земя
и с устата продума:
- Клета му душа, проклета,
който жена си послуша!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010