* * *

Хаджи Минчо от Търново

Йошурът се в Цариград продава,
Хаджи Минчо от Търново купува,
Хаджи Меймед искал да се сортачи.
Хаджи Минчо турчин ортак не рачи,
не рачи, ем не харесва.
Хаджи Меймед му се люто закани,
сита зима калая му търсеше,
арнаудец много пари нахрани,
нахрани - да го убият.
Мина зима, дойде пролет,
коконите голям адет имали,
да си ходят коконите на расод,
и Кина се кани да иде.
Минчо на Кина думаше:
- Тук седи, Кине нане, не ходи,
нали видиш, Кине нане, нали видиш,
какви са, Кине, години,
какво е размирство станало...
Кина се жалба нажали,
излязла й горе в собата,
взела е свещи вощени
и се на икона покръсти,
и се на Бога помоли:
- Бог да убие майка ми,
пък да затрие татко ми,
дет са ме дали на вдовец!
Минчо се жалба нажали
и станали, и тръгнали,
и като от града излезли -
сама е пушка пукнала,
Минчо в сърцето удари,
че викна, Минчо, заплака:
- Клета му й душа, проклета,
който жената си слуша!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010