Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Хаджи Минчо от Търново

Гюмрюка се във Цариград продава,
Хаджи Минчо от Търново купува,
Хаджи Мехмед му се, джанъм, молеше:
- Хайде ме, Хаджи Минчо, сьортачи,
с гюмрюка, Минчо, с беглика.
Хаджи Минчо Хаджи Мехмед думаше:
- Аз не ща турчин за ортак,
с куче в чувал не влязвам,
че малко ли са моите,
братовите ми синове,
Станчо ми Хаджи Цончова,
и Хаджи Димитър Ганчова?!
Хаджи Мехмед Хаджи Минчо думаше:
- Българин, Хаджи Минчо, да стана,
ако не ти взема здравето,
и на здравето живота,
и на живота имота.
Стана Хаджи Мехмед, излезе,
в долна махала отиде,
на урушкото кафене,
арнаути с много пари нахрани,
Хаджи Минча да си, джанъм, убият.
Стана Хаджи Минчо, излезе,
право си в къщи отиде.
Кинка по двори ходеше,
и жално-милно плачеше,
и на Хаджи Миночо думаше:
- Я излез, Хаджи Минчо, погледни,
на Марно поле накрая,
колко са бели кокони,
и все със бели фустани.
Хаджи Минчо Кини думаше:
- Аз нямам време, Кине за разход,
че имам много душмани.
Колкото жално Кинка плачеше,
още по-жално заплака,
по-жално, по-милно продума:
- Майчо бе, да се провалиш,
буба Янко, да се проседнеш,
дето сте ме дали на вдовец,
на вдовец чиляк преминал,
той се е вдовец находил
със първата си стопанка,
със бяла Гунка кокона...
Хаджи Минчо Кира извика:
- Киро ле, баш кочежио,
я впрягай златна кочия.
Обличай, Кине, премяна,
сърмена, клабуданска.
Че впрегна Киро кочия,
облече Кинка премяна,
сърмена, клабуданска.
Седна Хаджи Минчо в кочия,
и Кинка седна до него,
Еленка седна до Кинка.
Вървели що са вървели,
слива на пътя паднала,
не може кочия да мине.
Че слезе Киро от кочия,
сливата да си отмести.
До три са пушки пукнали,
Хаджи Минча в глава ударили,
Кинка в ръката ранили.
Хаджи Минчо дума, продума:
- Клета му душа, проклета,
който жена си послуша,
с жена на разход да ходи!...

 


Дряново (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.07.2005
Български фолклорни мотиви.
Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010