|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома-сираче и глухоням жених
Годиха Неда, Недо льо,
ни близо Неда, ни далеч,
през девет села в десето.
Срам било Неда, Недо льо,
срам било Неда, грях било
да пита Неда майка си,
майка си Неда, баща си,
ами питала брата си:
- Байне Лазаре, Лазаре,
като ма, байне, дадофте,
обидохте ли мястото,
мястото, байне, хората?
Какви са, байне, хората,
имат ли дребен добитък,
и дребен, байне, и едър,
ходят ли често в черкови,
ката година в манастир,
сговорни ли са с комшии,
с комшии и с маалджии?
Лазар си Неди думаше:
- Сесрице, Недо убава,
кога ме питаш, жа кажа,
че обидохме мястото,
добри са, сесро, хората,
че имат дребен добитък,
колкото дзвезди на небе,
и имат едър добитък,
и ходят често в черкова,
ката година в манастир,
сговорни са със комшии,
с комшии и маалджии.
Твоето либе, Недо льо,
дето седеше, грееше,
ала е нямо и глуво.
Войнягово, Карловско; хороводна - на "запие" - малък
годеж (СбНУ 60, № 747 - "Годена за глухоням").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|