* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка,
при бате си останала,
на бате си да помага,
на буля си да шъта.
Ходила Станка, работила,
и си Станка пораснала,
бати й Станка сгодява
без тя да знае,
за едно момче богато и болярско,
ама е момче глухо и немо,
за една крина жълтици.
Станала ми Станка,
една сутрин, рано във неделя,
и си двори измела,
и повънка излязнула
пред порти да си измете.
Мома е Станка измела
и към баир се обърнала,
голяма се сватба задала.
Станка на бате си думаше:
- На кого ли е тази сватба?
Батко й Станка думаше:
- Тази сватб,а Станке, за тебе,
ази те, Станке, посгодих,
за едно момче богато,
богато и болярско.
Докато батю й издума
и сватбари в двор влязоха.
Кръстници Станка забулват.
Три була Станка скъсвала
и плаче, и нарежда:
- Защо ме, мамо, нареди
за момче да се оженя,
момче глухо и нямо.
Момчето продумва:
- Дай да те, Станке, забулят.
И Станка се зарадва
и сватбата продължава,
и тогава свекървата казва:
- Ти си била, Станке,
за мойто момче,
и от днес ще си ми стопанка,
и цялото болярство ти давам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.