* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без майка и без баща,
на чужди ръце братови,
при брата си да домува,
на буля си да слугува.
Расте Станка, порасте,
стана на двайсет години.
Зачу се Станка, прочу се
през девет села в десето.
Отвредом Станка искали,
нийде бате й я не даде.
Скришом са Станка сгодили
за едно момче болярско,
ама е глухо и немо,
не може дума да каже,
не може нищо да чуе.
Рано е Станка станала,
рано ми рано в неделя,
рано е двори измела,
горе надолу погледнала,
голяма сватба видяла.
Навътре Станка влезнала
и на брата си думала:
- Коя ли е таз сватба,
таз сватба, бате, болярска?
Бате на Станка думаше:
- Таз сватба е, Станке, твойта,
ний сме та, Станке, сгодили
за едно момче болярско...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.