* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче -
без баща Станка, без майка,
при буля Станка, при бате.
Робува Станка, слугува
цели ми девет години.
Идвали, Станка искали,
ала бате я не дава,
бате й, още буля й.
Рано ми Станка ранила
във ден ми света Неделя,
равни е двори премела,
тежки боклуци изхвърлила.
Ни горе, ни дол гледала,
кога надолу погледна,
какво мм Станка да види -
голяма сватба идела
от друго село за тяхно.
Бържи във къщи отива
и на батя си думаше:
- Да излез'ти, бате, със буля,
да излезти и да видите
каква сей сватба задало
от друго село за нашто.
Коя ли мома честита
болярска снаха да стане,
болярска, още богатска?
Батьо й Станке думаше:
- Тази е сватба твоята,
ние та скришно оженихме.
Станка батя си думаше:
- Добро лий, бате, мястото?
Батьо й през сълзи думаше:
- Мястото й, Станке, богато,
момчето й, Станке, хубаво,
ала е глухо и нямо.
Викнала Станка да плаче:
- Убий ме, бате, затрий ме...
Дордето Станка издума,
сватбари двори напълнили,
кръстница вкъщи отива.
Кръстница Станка булеше,
Станка булата късаше,
кръстница Станке думаше:
- Девет ти була прощавам,
ала десето не мога,
десето не ти прощавам.
Кога съм було тъкала,
мъжка ми рожба плакала.
Станка се към Бога обърна
и се на Бога молеше:
- Не стига ли, Боже, не стига ли
двайсе години сираче,
сега при глухо да ида,
при глухо, още при нямо.
Да н' може дума да каже,
да н' може дума да чуе.
Нали е Божа работа,
момчето чуло и придумало
и то на Станка думаше:
- Радвай се, Станке, радвай се,
била си много щастлива,
болярска снаха да станеш,
болярска, още богатска.
Станкината свекърва,
Станкините зълвички
върви жълтици вадели
и ги на Станка слагали,
слагали и й думали:
- Била си, Станке, щастлива,
богатска снаха ще станеш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.