* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без баща Станка, без майка,
на година и половина
на братови ръце остана.
Раснала Станка пораснала,
станала мома голяма,
дошло ред да се жени
идвали Станка искали
Станка все ги не харесва.
Рано си Станка ранила,
това е било в неделя
и си е двори помела,
и си е на пътя излязла,
сметта да си изхвърли,
кога си нагоре погледна
тъмна се мъгла задала,
голяма сватба идела,
голяма сватба болярска,
в Станкино село идели
Станка се назад върнала
и на батя си думала:
- Я излез, бате, да видиш,
каква се е сватба задала
голяма сватба болярска,
коя е мома честита
в болярско село да иде?
Братец на Станка думаше:
- Станке ле, мила сестрице,
досега скришом си крихме,
ала скришом не бива,
тази е сватба за тебе,
скришом те, Станке, сгодихме,
сгодихме, Станке, оженихме,
за едно момче болярско,
момче е много хубаво,
ала е глухо и нямо.
Докато това батьо издума,
сватбата е двори завлезе,
носили Станка булило,
Станка си було късала,
девет я були булили,
девет е були скъсала.
Станкината мила кръстница,
тя си на Станка думаше:
- Станке ле, мила кумице,
девет ти були прощавам,
ала десетото не ти прощавам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.